За книгата: година / Графът седеше до камината, увит в одеяло и гледаше огъня. Пламъкът в камината мълчаливо се поклащаше и от време на време припукваше дърва, сякаш мълчаливо разказваше нещо на събеседника си, който слушаше захласнат. Графът не можа да се стопли. Пролетният дъжд, по-скоро есенният, го измокри до крак, когато се прибра от гората на кон. В района отново се появи вълк. И той отиде в блатото, за да се увери, че наистина е вълк, а не крадци и особено не върколак.